Екатерина Втора, или Екатерина Велика е родена с името София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст на 2 май 1729 г. Тя е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си.
Дъщеря е на принцесата на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и княза на Анхалт-Цербст. Екатерина II идва на власт в резултат на дворцов преврат, който сваля от престола нейния непопулярен съпруг Петър III.
Епохата на Екатерина Велика е белязана от максималното поробителство на селяните и всестранното разширяване на привилегиите на благородническото съсловие.
При Екатерина Велика границите на Руската империя са значително разширени на запад и на юг. Системата на управление при Екатерина II е реформирана за пръв път след управлението на Петър I.
В културно отношение Русия се превръща в една от водещите европейски сили, като значителна заслуга за това има самата императрица, която е любител на литературната дейност. Събира и шедьоври на живописта, кореспондирайки си с френски просветители. Като цяло политиката на управление на Екатерина II Алексеевна често е наричана „Златен век“ и е сочена като пример за просветен абсолютизъм.
По време на управлението ѝ руснаците започват да изучават много класически произведения, идващи от Европа и тамошните течения, под влиянието на които се случва и така важният за Русия период на Просвещението. Тя става и покровителка на руската опера.
През дългото си управление тя има много любовници, които често издига на високи постове за времето, докато представляват интерес за нея, а след това ги е пенсионирала с много дарове - имоти и крепостни селяни. Процентът на изхарчените пари в царския двор се увеличава от 10,4% през 1767 г., 11,4% през 1781 г. до 13,5% до 1795 г. През цялото това време Екатерина ІІ раздава около 66 000 крепостни селяни през периода 1767 – 1772 г., 202 000 през 1773 – 1793 г., както и 100 000 крепостници в един ден на 18 август 1795 г.
